Голямо зло е, Бог да я убие
градушката.
Но тя “до синур” бие.
Вилняла е из нивите, вършала,
и “Стоп!” – до поповата нива спряла.
А поповата нива е с овес.
Такъв овес е нямало до днес –
макар да е далеч от бой човешки,
но класовете му са едри, тежки.
И в нивата една голяма круша.
С дълбоки корени, та и във суша,
да ражда круши – сладки и красиви, ...