Как ли те открих,
дори и аз не зная,
не го направих сам.
Като животворна песен
душата ми докосна
и остана вечно там.
Като слънчев лъч
ярко, свежо утро,
ти пробуди в мен.
От обич силна
и така прекасна,
се усетих озарен.
Като волен вятър
нагоре ме понесе
в чистото небе.
Като вълшебна птица
за мен единствен,
разперила криле.
Остани искра живот,
несломима вяра
в силата на любовта.
Бъди най-красивото
очарование и моето
сливане с вечността.
© Васил Георгиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
