Как мечетата сърдити предпочетоха игрите - 1
Мечо мислеше, че скоро
сняг ще навали по двора
и се стягаше за сън.
Беше тъй студено вън!
Той до печката стоеше,
спомените си редеше
и в главата натежала
мисъл беше се навряла:
Тези, малките, дали
зимен сън ще спят или
ще се противопоставят?
Иначе, какво ще правят?
Сякаш знаеше Мечока -
ще се скара с тях жестоко.
Ето, че мигът настъпи.
Скреж по клоните напъпи
и животът сякаш спря.
Шум и глъч навън замря
и над клони посивели
заваля снегът на бели
пухчета във тишината.
А пътеките в гората
скриха зимните вихрушки.
- Днес сварих компот от крушки.
Пий го, Мечо, като чай.
Сън те е налегнал май,
мили ми съпруже! - каза
Меца. - Той като зараза
иска мен да повали.
Нищичко не ме боли,
но и аз жадувам вече
да заспивам - тихо рече
тя, приседна на кревата
и, облегнала главата
на възглавница голяма,
тежко се отпусна мама.
- Тук мирише ми на сладко! -
втурна се Росина. - Братко,
дай ми купа от долапа,
да не ям направо с лапа!
Меца стресната подскочи.
- Май играта се проточи,
мамини добри мечета,
хайде, хапвайте и спете.
Днес ви чака дълъг сън.
Птички щом запеят вън,
ще отворите очите.
- Сън ли, мамо, а игрите? -
Рори ужасен проплака. -
Няма зимен сън за сврака,
ни за Вълчо и Лисана.
Искам буден да остана!
- Всички мечки във гората
вече спят, дори децата! -
Мечо също се надигна. -
Недоволство ли се вдигна
в моя дом от вас, мечета?
Чуйте ме и бързо спрете!
- Тате, - включи се Росина -
ще дочакам през комина
тук да дойде Дядо Мраз.
Той подаръци за нас
щял да донесе. Щастлива
искам да съм! Как заспива
развълнувано мече?
Виж, сълза от мен тече... -
Роси в майка си се гушна.
- Хей, мечета непослушни! -
вдигна глас сърдит бащата. -
Не в съня ви е бедата,
а в това, че вий сте малки,
искате игри, пързалки
и не знаете че всъщност
всяка мечка в своята къща
се затваря и заспива.
Бива ли така? Не бива!
Никой със баща не спори!
И след пет минути Рори
и Росина да сте вече
по леглата си! - им рече
Мечо строг и разгневен.
Той уплаши чак и мен,
притаена зад вратата.
Умълчаха се децата
и, дори компот не яли,
се преструват на заспали.
Може би след два-три часа
два тревожни детски гласа
аз дочух да си шептят.
- Може би те вече спят? -
каза Рори на Росина. -
Караницата отмина.
Утре, като се наспим,
тихичко ще проверим
спят ли вече сън дълбок
мама с татко ни Мечок.
- Може вън да поиграем,
фигурки от сняг да ваем
или на големи клони
да се спускаме по склона.
Колко весело ще стане!
Никой няма да ни хване! -
развълнува се сестрата.
. . .
Що се случи на децата
за немирните мечета
ще разказвам утре. Спете!
© Мария Панайотова All rights reserved.
