Как са вече с етажерка мечовият син и щерка
Тихо беше тази сутрин,
а Росина се събуди
преди мама Меца даже.
Бе решила да покаже,
че е щерка работлива
и до кухнята, щастлива,
с тихи стъпки се промъкна.
Но тигана как да смъкне -
на полица бе качен?
От огнището ръжен
взе, нагоре се повдигна,
но тогава точно кихна.
А тиганът след това
върху нейната глава
падна и се търколи.
- Роси, много ли боли?
Мама беше дотърчала,
тази случка бе видяла
и прегърна тя мечето.
- За да нямаш по лицето
синина или цицина,
ще го вържем с лук, Росина.
- Мамо, виж ме как се скубя!
Козината ще загубя
може би от този стрес!
- Но това не е от днес! -
Меца с поглед мил и рече.
- Тук в гората всяко мече
козината си мени.
Успокой се и седни
аз челото да наложа.
Потърпи, да не изложиш
смелостта си на съмнение!
Всички сме на друго мнение.
Рори, също с изненада,
гледа - козината пада.
Малки са и първи път
те кожухчета менят.
Той реши да замълчи,
та страхът да не личи.
- Ако стана по-красив
с косъм като кестен див,
аз на мама ще приличам!
Искам, много я обичам!
Не Росина, а Мецана
със закуска се захвана.
Чай от мащерка предложи
и на масата им сложи
баница с листа от лапад.
" Вкусна е, ще я излапат
моите гладници мили!"
- Още ли не сте измили
зъбките, деца? - попита
с остър поглед на сърдита
Меца. И търчат децата
първи да са до водата.
След закуска бодро стана
Мечо. Взе престилка прана
и към своя строг комшия
се запъти. Луд Илия
вече чакаше го там.
- Идвам своя труд да дам
и ще видиш чудеса!
Днес за теб ще пренеса
най-дебелите дървета.
В погледа закана свети
и решителност голяма.
- С теб ще поработим двама
и доволен ще си много!
Без почивка, друже, мога
до следобед да се трудя.
Знам, че тебе ще учудя!
Както рече, тъй и стана.
Банцигът им отзарана
не е спирал да пърпори,
а дъски готови в двора
търсят те къде да сложат.
- Браво, Мечо, не изложи
славата си и честта си!
Бързо ще стопиш дълга си! -
щедър беше на похвали
предоволния Илия.
Възхитеният комшия
в края на деня изпрати
за Мецана и децата
етажерка разглобена,
от дъски изобретена.
- Може ли при нас да бъде? -
Рори с Мечо го обсъди.
И, за радост на Росина,
етажерката замина
точно в детската им стая.
Щом сглобиха я, накрая
и перденца две и сложи
мама Меца, за да може
нейните деца любими
свое кътче да редят.
. .
Те отиват пак да спят,
затова не се бавете,
с тях в леглата си вървете,
че ви чака сладък сън.
Тъмно пак стана навън.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Обожавам нашите мечета! Мери, честита Коледа! Вярвам в доброто им сбъдване!
-
Хари, благодаря ти от името на моите мечета! А през новата година ти желая просперитет и нестихващо вдъхновение!
-
Браво, Мария!
Както винаги неповторима и ненадмината в римите! Успешна 2020! -
Останаха малко встрани от празничната еуфория, но който вече си ги е обикнал, ги търси и като теб коментира.
И аз разтварям лапи за истинска празнична меча прегръдка, Ангелче!(А) ❤️❤️❤️ 🐻❤️❤️❤️ 🐻❤️❤️❤️🐻❤️❤️❤️ -
Честито Рождество Христово и на теб, Жоро! Нека те намерят най-прекрасните
житейски чудеса!
И мечетата те поздравяват! 🐻 -
Честита Коледа, Мария!
Радвам се, че историята продължава, както и на избора ти, да я пуснеш около Коледните празници 😊🐻😊
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
за теб, миличка! ❤️