Как не станах преброител
По истински случай
През ентата по ред ковид вълна,
когато хората от страх примират,
спешно, бързо в наш'та община
преброители тръгна да събира.
Аз ще съм явно селският идиот
- че тоя опит мега як ми се видя
- та с мотото "един е тоз живот"
и хартийките подадох (за беля).
Претенциите за тоя важен пост
оказаха се дълги четири листа:
диплома, език, проект за мост,
за луноход шофьорска книжка.
Тоз' автор тук обаче не е прост,
та събра и им предаде всичко.
Минаха се неделя, месец, два.
Ни вест, ни кост язе не получих.
Зарязаха ме общинарите сама
от сайта им нещата да проуча.
Разбрах така, че ще се отлага
към края на заветната година.
Да ни кажат туй не им приляга,
ма на мен ищаха не ми мина :)
В един такъв намусен следобяд,
ми бе писано депеша да получа
и също тъй ми бе писано (за яд)
да река, че туй няма да се случи...
Оказа се, че този важен труд
става във работното им време
и щом като бил си толкоз луд
да се цаниш - на тях им дреме.
"Бачкаш тъй цял ден? Твоя воля,
тука ще си от сутринта до мрак!"
"Ама съм до тъмно, много моля!"
"Тогаз с какъв акъл се писа, как?"
Обяснявам аз, че имаш ли тапия,
не ще да си безделен през деня,
а тя се пъне, че от всичките ония
да й отказвам първа съм била.
Тъй се разделихме живо-здраво,
отрязах я кат гнила тиква бърже,
и казах на изпроводяк - направо,
че никой няма тъй да им се върже.
Сега гледам, търсят още хора,
чак в ефира ореваха орталъка.
Обаче кат' ви е такъв подбора,
ще ви бъде работата мъка.
Че който има диплома е учен,
ще да работи нещо всеки ден,
цял месец едва ли ще се случи,
да е за твойто дело отреден.
Не може да им търсиш ти тапия
а после ги вържеш месец време
почти за без пари за всички тия,
на които за държавата им дреме.
© Бистра Стоименова All rights reserved.
