Как се ражда лятото
Припомни ми как се ражда лятото.
Лятото е влюбване, понесло те завинаги в абстиненцията си.
Слънце и вълни по босите ни крака.
Раковини и миди в ръцете ни, които носят безкрайност.
Лятото е магьосник, превръща крехката трева в ухаеща на слънце слама. Има цвят на косите ти.
Зрялата диня стичаща се по устните ти, напираща в сладка целувка.
Лятото е необятно - динено, слънчево, мокро, оставящо спомени и следи в неумиращите ни сърца.
В края си потъва в дълбините на морето и слънцето му го изгаря, за да дойде пак догодина ново и греещо за теб и мен.
Лято е, виждам носиш диня в ръцете си.
Дай да опитам, а после опитай от мен.
© Kalina Serkedjieva All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ох, че убаво!
-
"Денят с усещане за Вечност,
нощта - парад на щурите звезди.
Изгрева - Божествена копнежност,
а залеза - злато сее във води.
Душите отпуснали му края,
вибрират с честотата на дете.
Трепти ефира на Любов ухае,
бушува дръзко светлинното море......"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
