Как си
Как си без мен
днес и вчера, а утре?...
Аз съм прочетен роман -
ти искаш още
да прелистваш,
да съм твойто имане,
да се пълнят очите ти,
жадни длани да плъзгаш
по кожата.
Облякох се вече. Не видя ли?
Не искаш да видиш.
Казах: "До тук." Не чу ли?
Не искаш да слушаш.
Звъниш. Мълчаливо
дишаш в слушалката.
Имам ли съвест
да те оставя, копнеещ?
Уморих се да тичам до теб.
Разпилях се до нищо.
Душата ми свършва.
До болка е тъмното.
Не греба от живота,
искам само да дишам,
поне малко.
© Галя Николова All rights reserved.
