Jul 29, 2005, 6:43 AM

Kак тихо си отива любовта

  Poetry
1.1K 0 8

Безкрайно тежко е да виждаш,
как тихо си отива любовта,
а в очите и две сълзи кристални,
които галят твоята душа.

Как тъжно е да искаш
с всички сили да я спреш,
но тя си тръгва без да вижда,
че ти за нея готов си да умреш.

Пред теб светът се срутва бавно,
горчи в сърцето ти тъга.
Ах,колко трудно е да вярваш,
че можеш да си върнеш любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...