Как узрява любов
Не тъгувай, Любов, за целувки неслучени.
Ни за цветето живо, притиснато в сняг.
Не тъжи, че ръцете ти в мене са ручеи
и разцъфват ме, без да достигат до бряг.
Не разказвай, Любов, пролетта като дойде,
как ще бухне земята ни – трудна жена.
Нито питай: „Сърце, ще утихнеш ли? В кой ден
ще намериш покой, упоено в слана?”
Ти не искай от Бог да разбърка сезоните.
Да превърже копнеж със студена змия.
И не питай защо любовта ни, бездомната,
подслони се при нас, а нощта засия.
Също както коси от лъчите на слънцето,
замирисват на хляб, без да знаят защо.
Как предава се в мелница, стрива се зрънцето.
Колко време търпи, за да стане брашно.
И защо с теб горим и задържаме въздуха,
сякаш мимове бели разкъсва ги зов.
Помълчи ми, Любов, много думи измръзнаха...
Само в тихото чух как узрява любов.
13.01.21г
© Силвия Илиева All rights reserved.
