Спи сърцето в каменна обвивка,
буря тътне, стапя ме тъга.
Донеси от твоята усмивка,
за да свърши бурята с дъга!
Д. Дамянов
Слънцето е златно огледало,
птиците – усмихнати лица.
С теб написахме началото
на поемата за любовта.
Слънцето е златно огледало,
но бледо е пред твоя лик.
Щом с лъча си ме погалиш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up