--- както е безкрайна любовта
Спи сърцето в каменна обвивка,
буря тътне, стапя ме тъга.
Донеси от твоята усмивка,
за да свърши бурята с дъга!
Д. Дамянов
Слънцето е златно огледало,
птиците – усмихнати лица.
С теб написахме началото
на поемата за любовта.
Слънцето е златно огледало,
но бледо е пред твоя лик.
Щом с лъча си ме погалиш
блесва и небесният светлик.
Птиците усмихнати лица са,
устремени в гордия простор.
Но какво е ято в необята
пред волния ти, търсещ взор.
С теб написахме началото
на епохална сага за това
как двама се превръщат в цяло,
когато ги прегърне любовта.
Поема с много перипетии,
с възторзи, радости, сълзи,
компромиси, обрати, жертви,
будни нощи и щастливи дни.
Слънцето е златно огледало,
птиците – усмихнати лица.
И няма край това начало,
както е безкрайна Любовта!
© Таня Донова All rights reserved.
