Както ни изглежда

И нищо не е както ни изглежда.

Усмихва се луната от печал.

Отчаяно се взирам за надежда

под тъмно слънце в мрака млечнобял.

А любовта е бременна с омраза.

От сладост битието ни горчи.

Мълчанието толкова ми казва,

че слушам вече с двете си очи.

Дъждът е пресушен до изнемога,

а музиката все гърми без звук.

И радостна съм в своята тревога,

че съм до теб...но всъщност съм със друг.