Старите искат ни прошка за техните правени грешки.
Живеем в държава на Божков и хиляди тихички пешки.
Старите мислят, че ние сме нежни дечица – и слаби.
Какво завещахте ни вие? Държава на Божков и Слави?
Старите често ни сочат и казват ни как да живеем,
за каузи светли да скочим и сили безкрай да пилеем.
Понякога казват, че дрога в душите младежки вилнее.
Навярно обаче не могат да видят – тъга ни владее.
Тъга ни владее душите! Знам, вече парите не стигат!
Живеем, чеда на сълзите, и разни беди ни настигат!
Покачват цените жестоко! Не зная защо си играят.
Къде са поели? Високо? Какво ще достигнат накрая?
Додея ми вашият преход и някак от него ми писна...
Животът – наръфана дреха – в септичните ями се кисне.
Тегли ми поредната майна... Какви ги говори поетът?
Пусни си великата Payner и стой на добрата Planeta!
© Димитър Драганов All rights reserved.