* * * Какво...
* * *
Какво от туй, че стана ми студено...
Ще дойде лятото, след него есента
и зимата ще стопли пак във мене
това, което ти открадна с пролетта.
Какво от туй, че свито е сърцето,
което те копнее всеки миг...
И както зимата приспала е полето,
ще подслони сподавен в мене вик.
Какво от туй, че времето изтича
в сълзите на разплакано море...
Тя, зимата е слънчево момиче,
прикривайки и грях, и страхове...
Какво от туй, че болка ме изгаря
и губя се и в мрак, и в светлина...
Сърцето ми е твоя гара,
но пътят е един във...
любовта.
© Надежда Маринова All rights reserved.
