Веднъж зададоха ми
въпрос един
беше малък, скромен и красив
"Какво е добротата и къде живее тя"?
Бях малка не разбирах,
но отговора скалъпих на мига
отговорих бързо, кратко
незначително дори.
Тогава казах
"Добротата е душата
на малкото дете.
В сърцето малко детско
се разкрива тя
зло не мисли
и не може да го
разпознае."
Мислих отговора си
за грешен,
но правилен оказа се дори
и радостта в хорските очи видях.
© Еленка Гишина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
