Като съквартирантки на душата ти сме -
за всяка има стая,
на пръсти стъпваме,
не смеем да празнуваме,
по-тихи сме от сенки.
Една е нощна смяна, друга – дневна,
почистваме след себе си,
подреждаме душата ти,
измиваме калта на времето,
излизаме и влизаме.
Какво ли би било, ако се срещнехме?
Дали ще си приличаме по нещо?
Ще плачем ли?
Ще викаме ли яростно?
Ще стихнем ли?
Ключа ще върнем ли?
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
