Aug 18, 2024, 10:24 PM

Kакво ли мога друго да направя?

  Poetry » Love
485 2 0

И следвам те дори накрай света,
какво ли мога друго да направя?
Душа си ми. Каквато си – такава.
Покорна цял живот на любовта.
Цигулка ли си, арфа ли? В тъга,
са струните ти пеещи родени,
мелодия копнежна в мойте вени...
Любов – неизживяна до сега.

 

Създаде ме каквато съм – поет
любов ми даде... Все несподелена,
сърцето ми издигна, до Вселена,
часовника ми счупи – на без пет.
И всяка нощ до съмнало душа
огряваш петолинията сини
и стихове, що пиша, от години,
за любовта. Не даваш да сгреша.

 

Когато нямам сили да летя,
накъсваш слънчогледи – да ме сгреят
безсрамно лъжеш: Те са ти от нея,
от любовта. Донесе ми ги тя.
Запяваш и отпъждаш ми съня,
а песента ти мъничко фалшива,
на влюбени и луди най отива...
На любовта не ще да изменя̀...

 

 

 

https://youtu.be/HL4OxGW760M?si=HDZohJMToeTW8c8a

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...