Nov 7, 2018, 6:20 AM

Какво ли търси мъжкото сърце...

839 10 13

Какво ли търси мъжкото сърце? -

се пита всяка женска същност.

Жената винаги готова е да отдаде,

последното си пълно с вяра зрънце…

 

Жената как обича ли? Обича!

И в любовта си знае как гори,

и да съблича, и да се облича,

за него всичко пак ще я боли…

 

Той пак заспал е на дивана,

открит и като лъв гърми,

мечока би избягал даже,

за да не чуе и пръдни.

 

Обаче, тя го гледа със усмивка.

Какво да прави – нейно е момче!

Сърцето щом окраде и - щастливка,

нарича се, дори без глас да е.

 

Не вижда той ръката нежна,

която  с грижа го завива,

подрежда разпилените му вещи,

и пак тя чувства се щастлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.К. All rights reserved.

:) :) :) С пожелание за много усмивки!

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Васе за хубавият коментар!
    Нека денят ти да е светъл! Поздрави!
  • Търси нова майка, но понякога не случва и следва обучение! Поздрав!!
  • Скъпа Иржи, толкова са мъдри думите! Благодаря, че оценяваш тази творба. Не знам за мен как е. За героинята, сигурно е добре, щом може да се шегува с това.
    Гавраил, благодаря ти и на теб! Да, за лирическата, като жена той е многолик. Хубава вечер ви желая!
  • Чета и си мисля колко многолик бил мъжкият образ в очите на една жена.
  • Тоя свят е създаден за мъжете,Илианче,а ние сме "обслужващия персонал"-да го храним,да го завиваме,за подреждаме вещите му,а той да хърка,да консумира и прави и други "неща",но е "моето момче" и с радост го правим....Някъде се оценява,някъде се приема като полагаемото му се...Важно е жената да се чувства щастлива и удоволетворена от стореното!!Дай Боже ти да си от тях!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...