Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй безброй редят пред мен
пак непознати
и в утрото познато,
обогатен и стреснат
мисля с радост,
с усмивка да творя и някой, някога
да може да чете или цитира
тази болка и тъга!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up