Какво си?
Среща си (навярно закъсняла),
несбъднат сън. Или мечта?
Усещам те (за миг съм онемяла),
но ти си вън – а аз съм тук сама.
И вечност си (в мига ни тих),
копнеж от неизплакана сълза
и криеш се (дали си в този стих?),
безбрежно гасна пак във самота.
И спомен си (изгасваш със дъжда),
ах,страх ме е от тихата раздяла
и страх ме е, че пак ще съм сама,
без спомени за нежност черно-бяла.
Кажи ми само (моля те, без думи),
дали ще се изгубиш в тишината?
Или ще се завръщаш пак в съня ми,
забравил, че е кратка красотата?
© Наталия All rights reserved.
