Какво значеше "Остаряване"
Не ни състарявало времето,
та ние сме времето всъщност.
Животът опънал е стремето
с юздите ... във зверска безпътност.
Дали обещал ни е някой,
че в радост и смях ще се къпем?
Че вечно ще имаме стряха
и лодка със вятър попътен?
Любов обещал ни е, щастие
и вяра, късмет и надежда?
Житейското първо причастие
е ... в себе си – сам да се вглеждаш.
Не, ние без жал остаряваме,
защото в мечтите се реем,
защото отпиваме блянове
и сетне в пиянство копнеем.
Но дойде ли пак изтрезняване,
изчезват вълшебните краски.
И пак в тишината си лягаме
с „илюзии“ – нам неподвластни!
Данаил Таков, 28.10.2020
© Данаил Таков All rights reserved.
А може би въображението е най-силното ни оръжие!
