Калинка - малинка
Кацна ми на пръстчето мъничка калинка …
Питам аз: „Калинке – малинке, де е моята блондинка?“
Тя ми се ухили: „Спинка!
Спинка, бе с един блондин!.“
Ядно цапнах й един.
Напук се хванах после с брюнетка,
дето два пъти се женела по сметка.
За мене казва – по любов …
Ама аз нали не бях готов …
И кво` отметнах живо алаброса
и налетях на червенокоса.
Стеснително поставих й въпроса,
което явно я ядоса,
и тя така ме цапардоса,
че, две години вече синки нося.
Обаче още съм с нея,
за друга да помисля и не смея …
При нас е всичко подредено,
боядисано в унисон с червено.
Носът й даже все червен,
защото пийва и за мен …
Но стига съм разправял вече,
комай и пилето ми се препече.
А скоро върне ли се тя,
ще иска да си хапне веднага …
Какво ще стане в случай, че
сервирам пилето „фламбе“ ?
Не, няма – ще ме намрази,
тогава чупи много вази
и всеки път оказва се в моята глава.
Кво` да кажа? Случих на жена …
Ах, да, опа, опа, опа, ей я на – потропа,
ще се чуе изсвирване, …, а после вик
и още няколко след миг.
Съблече се и най-подир,
в къщи пак настава мир.
А сина ми веч` сънува милия,
о, на тате … идилия!
