КАЛУГЕРОВА ПЕСЕН
Света бял, мамо,
света аз загърбих,
черно расо, мамо,
расо облекох
и тежък кръст, мамо,
на душа моминска окачих.
Зад стени дебели, мамо,
младостта си заробих,
в килия тъмна, мамо,
тъмна темница.
На Стоянова сватба, мамо,
идете със татя
и Стояново либе, мамо,
с божури дарете,
мойта мъка, мамо,
по Стояна, юнака,
в тъмница черна, мамо,
във сълзи ще излея!
© Атеист Грешников All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
