КАЛУГЕРОВА ПЕСЕН
Света бял, мамо,
света аз загърбих,
черно расо, мамо,
расо облекох
и тежък кръст, мамо,
на душа моминска окачих.
Зад стени дебели, мамо,
младостта си заробих,
в килия тъмна, мамо,
тъмна темница.
На Стоянова сватба, мамо,
идете със татя
и Стояново либе, мамо,
с божури дарете,
мойта мъка, мамо,
по Стояна, юнака,
в тъмница черна, мамо,
във сълзи ще излея!
© Атеист Грешников All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
