Камбаните бият точно в 8 сутрин.
Събужда се света.
Някой тъжен, груб и буден
разчертава си деня.
Друг човек добър, но муден
тихо спи спокоен сън.
Тих спокоен, непробуден,
неподготвен за света
Тя - жената, става рано
с огледало - суета.
Неспокойна, нежна, блага
леко крачи из града.
И децата стават рано,
тихо шепнат си в снега.
Леко тичат, кротко скачат
непробудили нощта.
Той - самотен, много тъжен
трудно скрива си яда,
за човечеството нужен,
но живее в самота.
Те са там - вървят в града,
срещат тиха светла утрин -
смях, надежда и тъга.
А камбаните ще бият
точно в 8
сутрин.
~ Силвена Гоман
© Силвена Иванова All rights reserved.