Чудни камъчета бели,
в малка пещера се сврели,
и каквото влезе там,
вече не излиза знам.
Кифлички и шоколади,
лютеничката на баба,
зеленчуци, плодове,
две пържолки и кюфте,
камъчетата ги стриват,
в друго мяхче ги изливат
по една тръбичка малка.
Точно, като по пързалка.
Хайде, вие помислете,
после бързо ми кажете,
малки, умнички дечица,
камъчетата, какви са?! :)
© Керанка Иванова All rights reserved.
Ти да видиш, пък аз не си харесвах името...досега... 
Просто така ми дойде. Благодаря ти!paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
