Канела мед, любов и още нещо...
Канела мед, любов и още нещо
и щипка пръст от светъл кръстопът,
от птица дъх, от роза сън, тъй – вещо,
забърквам и очите ти блестят.
Луната гъделичка закачливо,
намусено небе, та с облак бял,
далече вдън горите да отива,
дъждът превърнал лятото ми в кал.
Че юли вече все по-слабо свети,
светулките след жътва не летят.
Запазвам си в ресниците сърцето,
на юли, щом снежинки завалят.
И щом потънеш в женските ми тайни,
и устните – по-сладки от салеп...
Дори сред зима в люляци омайни,
ще разцъфти градината за теб.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
