Капка къпиново вино
Нощта е студена в полето,
блестят снежинки – малки искри.
Протягам длан към небето
потъвам в милиони звезди.
Една звезда търся в безкрая,
а нощта недопита прелива.
За глътките жадни мечтая,
за целувка с къпиново вино.
По чашата капка засвети,
през твоите пръсти премина,
отпи топлина от ръцете
и стопли нощта тъмносиня.
Поспря се на устните нежни,
докосна вълшебното цвете.
Глътките пълни с надежди,
с любов и вино в сърцето.
Щом очите ми с теб се изпълнят,
като вино старо и отлежало,
ще отпивам бавно на глътки
от теб, от нощта, от капката натежала.
