Mar 2, 2007, 9:09 AM

Капка (незабелязана)

  Poetry
1.4K 0 6
Тежко бреме със себе си ли носиш,
че толкоз силно умееш да раняваш,
не знаеш ли как красиво е
от любимия човек да просиш,
много да вземаш,
но и страшно много да се стремиш да даваш.




Не виждаш ли, че той умира да те зърне прелъстена,
не обаче в стона на любовната прегръдка,
умира да те види от него смъртно заразена,
да отпиваш от душата му с наслада всяка глътка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Куманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...