Капки
Капки топъл мираж под небето внезапно
напоиха душата, сезонно напукана,
разплетени на нишки, ситно изплакани
през кръпки сърдечни търсят пролука.
Кристални пръски от внезапен дъжд -
поят внимателно, за да не предозират.
Трептят сетивата, докоснати веднъж
като медуза в себе си се свиват.
Надолу пада в лепкава отвесност
една мечта, почти хоризонтална.
Изглежда бледа, непонятна и далечна,
а приближава се - безбрежна и желана.
Това е само вън и на повърхността,
а някъде под нея и дълбоко в недрата
една тъга не се сбогува лесно със страха,
макар и жадно да попива от водата.
© Георги All rights reserved.
