По стъпките на слънцето тръгни,
свърни наляво - пътя с бели маргаритки,
ще срещнеш чудно приказни жени,
с най-нежните по тялото извивки.
Ще се мотая някъде всред тях,
след грешни избори ще се отчаеш,
това е мостра от парфюма Грях,
по страстния му аромат ще ме познаеш.
Не обещавам, че със мен ще си щастлив,
но самотата ще ни дебне зад ъглите,
ще бъда твой последен шанс бодлив,
единствен, който знае пътя към звездите.
© Ивон All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
