Nov 28, 2008, 9:43 PM

Кармично кардиотомично

Poetry » Other

2.8K 1 30

Гласът ми е пресилено фалшив.
Звучи ми много тежко инфектиран.
И в този рядък аудио рецидив
не чувам как повтарям, че умирам.

Не чувам дишането да притихва.
Със гладния за гладък ритъм пулс.
Жадувано затишие. Ще свикна.
да бъда писък, сдавен във конвулс.

Умирам. Със сподавеното. Сам.
(Смъртта поне не иска да й плащам.)
А исках да ти кажа. Но съм ням.
И даже ме боли да ти изкашлям.

Че този глас е истински фалшив.
Когато ти се моля да останеш.
В гърдите ми бушува рецидив.
От пулсов дефицит. И празна рана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ellyst (Ели)

А, оправи ми се вкуса в устата. Поздрав!

2009-01-16T15:32:26+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Инфарктно стихотворение!Много професионализъм и в двете нива-художественото и професионалното/не знам дали уцелих професията ти?/.

2009-01-16T15:16:52+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Бушува рецидив, верно..

Тва стихотворение си го чета редовно...
нема насищане, знай..
Някои може да ги подмина, но това си е култ.
Поне за мен

2009-01-06T14:40:36+02:00
Гошето1 (Георги Георгиев)

Браво! Възихтен съм, Тома. Не само от този стих!

2008-12-31T19:47:49+02:00
Майкъл (Майк)

Щом Анета иска сложи и едно "във" в трети ред
" И във този рядък аудио рецидив"
Хубаво стихотворение има чувство макар и забулено поезията трябва и да е загадъчна за да може всеки да я тълкува според настроението си и нрава си.

2008-12-23T10:27:09+02:00