May 6, 2007, 7:22 PM

КАРНАВАЛ

  Poetry
791 0 10
Светът се разлюля на нечий длани,
под звуците на дивата фиеста,
от пъстри багри с рози и фонтани,
в очакване на интересни срещи.

Ритмично с танца гънат се телата,
в пейзажи на залези рубинени,
прогонили далече тишината,
обожествени в хиляди картини.

Сега земята е безкраен дансинг,
посрещащ и изпращащ любовта,
отпита от коктейли в пълни чаши,
нашепваща със тръпнещи уста.

Разтича се нощта сред хоризонта,
възпята от красивите жени,
събрани да воюват пак на фронта,
в копринени чаршафи до зори.

Избрали лятото на своя празник,
гъмжи навън от щурата тълпа,
като букет със скъп изящен накит,
готови в името на любовта.



.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...