Катарзис
Неволни, мислите
препречват пътя на съня.
Разсъмва се, а те са още будни.
Мечтали цяла нощ за чудеса,
които да са и полезни, и разумни,
приготвят се да извървят
труда на пред-сценичната изява.
Преди да им се поклонят
в поредната концертна зала
ще сричат и броят съзвучия, и фрази.
Умората ще сдържат. Ще творят.
И нека Бог от всяко зло ги пази.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Радвам се, че се отби. Благодаря за вниманието и на Роси.argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
