Тя стъпваше бавно, ефирно на пръсти.
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие.
Любов... или гарван по-черен от нощ.
Водата притихна. А някой ще пие...
от тази наслада... От бликнала мощ.
Обърна се плахо. Видя го. Прикри се.
По бузите пламна жарава от свян.
А той се усмихна, пред нея откри се.
Потъна в забрава... от Ангел огрян. ...