Kate McCannon
Тя стъпваше бавно, ефирно на пръсти.
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие.
Любов... или гарван по-черен от нощ.
Водата притихна. А някой ще пие...
от тази наслада... От бликнала мощ.
Обърна се плахо. Видя го. Прикри се.
По бузите пламна жарава от свян.
А той се усмихна, пред нея откри се.
Потъна в забрава... от Ангел огрян.
Така се започна... Любов бе от Рая.
Но Раят спотайва и демони там...
Че блесне ли ревност, настъпва и краят.
Печата си слага... с мастило от срам.
В килията тясна припява му гарван.
Надсмива се денем. В небето лети.
Напомня за Ада и път му показва.
С перата си черни – рисува стрелки.
На смърт е осъден. Погубил жената.
С куршуми пронизал. Гневът не простил.
Оттатък го чака... баща... за отплата.
И все за МакКенън... За Кейт ще мъсти!
https://youtu.be/hCebq5lLgos?feature=shared
© Виолета All rights reserved.
