Като Феникс
Пегасе мой,
попариха крилете ти жестоките тревоги!
Грижите в нозете ти тежат като олово.
Стоиш унил, без капка настроение,
дъвчиш сламчици от старо вдъхновение.
Тревожна съм! Ни жив, ни мъртъв си.
Живуркаш някак си, забравен в къта си.
Ще те оседлая с мисълта си.
В морето на мечтите си ще те изкъпя.
Нахранен с ново, свежо вдъхновение
ще се изправиш ти. И без съмнение
ще тропнеш радостно с нозе олекнали.
Разтворил пак криле укрепнали,
подобно Феникс, оживял от пепелта,
загърбил скука, грижи, суета,
по-смел, по-дързък и по-вдъхновен
ще полетиш към нови хоризонти с мен.
С теб, Пегасе мой, съм истински щастлива,
душата ми е волна, а сърцето - живо!
© Генка Богданова All rights reserved.
