Sep 24, 2010, 11:31 PM

Като Феникс 

  Poetry » Other
669 0 3

Пе­га­се мой,

по­па­ри­ха кри­ле­те ти же­с­то­ки­те тре­во­ги!

Гри­жи­те в но­зе­те ти те­жат ка­то оло­во.

Сто­иш унил, без ка­п­ка на­с­т­ро­е­ние,

­дъ­вчиш слам­чи­ци от ста­ро вдъ­х­но­ве­ние.

Тре­во­ж­на съм! Ни жив, ни мър­тъв си.

Жи­вур­каш ня­как си, за­б­ра­вен в къ­та си.

Ще те оседлая с  ми­съл­та си.

В мо­ре­то на ме­ч­ти­те си ще те из­къ­пя.

На­х­ра­нен с но­во, све­жо вдъ­х­но­ве­ние

ще се из­п­ра­виш ти. И без съм­не­ние

ще тро­п­неш радостно  с но­зе оле­к­на­ли.

Раз­т­во­рил пак кри­ле ук­ре­п­на­ли,

по­до­б­но Фе­никс, ожи­вял от пе­пел­та,

за­гър­бил ску­ка, гри­жи, су­е­та,

по-смел, по-дър­зък и по-вдъ­х­но­вен

ще полетиш към  но­ви хо­ри­зон­ти с мен.

С теб, Пегасе мой,  съм истински щастлива,

душата ми е волна, а сърцето - живо!

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, Нинче, Водолейче, трябва да го храним и пришпорваме редовно,защото той възвисява духа ни с крилата на свободата.Поздрав и на вас!
  • Оседлай го ! Поздрав!
  • Вдъхновението наистина най-добре ще нахрани Пегас!
    Поздрав за стиха!
Random works
: ??:??