Като игра на криеница
КАТО ИГРА НА КРИЕНИЦА
… на внучката ми, Андреа,
с много обич.
По навик ще ме търсиш отначало
прекрачиш ли познатия ти праг.
Не казвай само, че си ме видяла.
Не можеш да ме видиш. Няма как.
И в трите стаи няма да ме има.
В килера не поглеждай. Там не съм.
Не ме търси, момиченце любимо,
с теб вече ще се срещаме на сън.
Ще бъда в твоите приказки крилати,
сред хиляди калинки и пчели.
А всъщност ще се крия под тревата.
Зелен килим от теб ще ме дели.
Не искам да тъгуваш, че ме няма.
Помни ме стар, добър и обичлив.
Това, че съм заминал е измама.
И докато ме търсиш…
ще съм жив.
© Александър Калчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нямам думи...
-
Благодаря ти! Наистина бърка на дълбоко, когато вече е факт! Тъжно е, но е красиво. Поздравления!
-
Дано този килим да почака още много години.
-
Много е хубаво!... Натъжи ме...
-
Топло и мило. Нямам думи.
-
Прекрасно! Докосна ме с нежност любов! Поздравления!
-
Много красиво! Много!
-
Ех, че е хубавоооо! 👏
-
!!!
-
Толкова простичко и така красиво
-
И докато ме търсиш…
ще съм жив. -
Любимо!
-
Наистина написано с много обич!
-
Дълбоко ме развълнува...
-
Прекрасно!
-
Вълнуващ и пълен с чиста обич стих. Внучката ти е щастливка с такъв дядо.
-
Супер е!
-
Затрогващо посвещение от добър дядо за внучката му!
-
Развълнува ме, Алекс!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
