Като игра на криеница
КАТО ИГРА НА КРИЕНИЦА
… на внучката ми, Андреа,
с много обич.
По навик ще ме търсиш отначало
прекрачиш ли познатия ти праг.
Не казвай само, че си ме видяла.
Не можеш да ме видиш. Няма как.
И в трите стаи няма да ме има.
В килера не поглеждай. Там не съм.
Не ме търси, момиченце любимо,
с теб вече ще се срещаме на сън.
Ще бъда в твоите приказки крилати,
сред хиляди калинки и пчели.
А всъщност ще се крия под тревата.
Зелен килим от теб ще ме дели.
Не искам да тъгуваш, че ме няма.
Помни ме стар, добър и обичлив.
Това, че съм заминал е измама.
И докато ме търсиш…
ще съм жив.
© Александър Калчев All rights reserved.
