Като икона в тебе оцелях
За тебе бях...>>>
За тебе бях невинна, като цвете
и чиста, като пролетна роса.
С прозрачната ми нежност преоблече
живота си от младост до смъртта!
Когато свободата си запазвах,
за тебе бях несбъдната мечта.
Затопляше с любов ти всеки камък.
Със тебе аз се учех да летя.
За тебе бях и вярата във Бога!
Венчален пръстен, синя светлина.
Уютен дом полегнал в тишината
и хляба бях на твоята софра.
Като икона ти над мене бдеше.
Наричаше ме с нежни имена.
Бях твоя ангел, ласка и утеха
и майка бях на твоите деца.
Сега съм вече друга, непозната.
живота ми клони към старостта.
Останах ли за теб онази свята
и влюбена, и истинска жена?
Заслужих ли цветята подарени?
Дали ти върнах всяка ласка в брой?
Дали не сбърка Бог, че те изпрати
при други ангели... да те запази свой!
До края ли такава ме запомни?
Дали не тръгнах с теб когато ти
прекрачи през трънливите усойни,
към онзи дом на сбъднати мечти.
© Анета All rights reserved.
