Aneta_kz (Анета)
511 12636
Aug 31, 2009, 12:02 AM

Като икона в тебе оцелях 

  Poetry
1443 0 34


За тебе бях...>>>


 

За тебе бях невинна, като цвете

и чиста, като пролетна роса.

С прозрачната ми нежност преоблече

живота си от младост до смъртта!

 

Когато свободата си запазвах,

за тебе бях несбъдната мечта.

Затопляше с любов ти всеки камък.

Със тебе аз се учех да летя.

 

За тебе бях и вярата във Бога!

Венчален пръстен, синя светлина.

Уютен дом полегнал в тишината

и хляба бях на твоята софра.

 

Като икона ти над мене бдеше.

Наричаше ме с нежни имена.

Бях твоя ангел, ласка и утеха

и майка бях на твоите деца.

 

Сега съм вече друга, непозната.

живота ми клони към старостта.

Останах ли за теб онази свята

и влюбена, и истинска жена?

 

Заслужих ли цветята подарени?

Дали ти върнах всяка ласка в брой?

Дали не сбърка Бог, че те изпрати

при други ангели... да те запази свой!

 

До края ли такава ме запомни?

Дали не тръгнах с теб когато ти

прекрачи през трънливите усойни,

към онзи дом на сбъднати мечти.

 

© Анета All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??