Oct 6, 2011, 2:36 PM

Като жадна от оазис пих 

  Poetry
1107 0 11

В нозете ми умилкват се вълните

на реката, погалена от вятъра,

долавям воплите на дните,

стопили се в житейското ми бягане.

 

Лъкатушещата сянка на върбата

полазва гальовно плещите,

натежали от живот и от лутане,

от чувства, от вълнение - от скитане.

 

Целува ме ехото на гората

от всяка вейка, сплела стих,

а от сричките ти на душата -

жадна като от оазис пих...

 

Очите ни се срещат в тъмнината,

избухва като в пламък топлина,

разтопеното олово на плътта ни

пулсира още във гръдта...

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??