В нозете ми умилкват се вълните
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата
полазва гальовно плещите,
натежали от живот и от лутане,
от чувства, от вълнение - от скитане.
Целува ме ехото на гората
от всяка вейка, сплела стих,
а от сричките ти на душата -
жадна като от оазис пих... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up