Nov 12, 2007, 9:10 AM

Като огърлица 

  Poetry » Phylosophy
720 0 21
Като огърлица нанизани са дните
и ден след ден те се търкалят.
Откриват се отново в бъдното,
и искат тъгата си да откопчаят!

Търсят, не намират закопчалката,
ех, зрънца сънуват безутешно полети!
Във вечен бяг на цветни арабески,
до почуда търсят свойте пролети!

Като огърлица нанизани са дните
и песен запяват, позната от детството!
Със звучен акцент, мечтите си разплитат,
но една ми оставят, пак да се накича!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??