като просякиня
Дали Аз те обидих,
с какво - не разбрах,
дали ти ме засегна,
без да искаш,
но факт
и забързани във всеки ден,
оставихме да зрее между нас
Хладина.
Само сянката на любовта
се промъква в нощта,
като просякиня чака тя от нас
троха
от миналата буйна страст.
Дали аз не съм този,
когото избра,
за който с обич
ти се венча.
Дали аз съм различен,
дали ти не позна,
че ще бъда твоята вечна съдба.
Тръгна ли си любовта,
ще ни се усмихне ли отново
някъде в някой час на някой ден,
ще спи ли пак при теб
и мен?
Аз вярвам.
с какво - не разбрах,
дали ти ме засегна,
без да искаш,
но факт
и забързани във всеки ден,
оставихме да зрее между нас
Хладина.
Само сянката на любовта
се промъква в нощта,
като просякиня чака тя от нас
троха
от миналата буйна страст.
Дали аз не съм този,
когото избра,
за който с обич
ти се венча.
Дали аз съм различен,
дали ти не позна,
че ще бъда твоята вечна съдба.
Тръгна ли си любовта,
ще ни се усмихне ли отново
някъде в някой час на някой ден,
ще спи ли пак при теб
и мен?
Аз вярвам.
© Констант All rights reserved.
