Dec 20, 2012, 2:12 PM

Като щрих 

  Poetry » Love
824 0 5

Май съм трудна за тежки анализи,

щом, когато най- много боли

раждам най- пощурелите залези…

И нали съм от тези жени,

 

дето могат страстта да даряват

и ума ти да вземат с любов,

в твоя ден като песен оставам…

Знам, не съм онзи тих благослов,

 

който мъдро докосва мечтите.

Аз съм скитница, жадна за път.

Днес съм тук, утре вече отлитам

и се връщам отново с дъжда…

 

Няма как да ме имаш в безкрая,

ако нямаш очи за мига.

Не опитвай по мен да гадаеш,

не очаквай да бъда добра

 

и смирена…Такава ме имай –

като звън, като щрих, като цвят…

Щом съм с теб, даже лютата зима

като ласка ще топли света…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??