Като щрих
Май съм трудна за тежки анализи,
щом, когато най- много боли
раждам най- пощурелите залези…
И нали съм от тези жени,
дето могат страстта да даряват
и ума ти да вземат с любов,
в твоя ден като песен оставам…
Знам, не съм онзи тих благослов,
който мъдро докосва мечтите.
Аз съм скитница, жадна за път.
Днес съм тук, утре вече отлитам
и се връщам отново с дъжда…
Няма как да ме имаш в безкрая,
ако нямаш очи за мига.
Не опитвай по мен да гадаеш,
не очаквай да бъда добра
и смирена…Такава ме имай –
като звън, като щрих, като цвят…
Щом съм с теб, даже лютата зима
като ласка ще топли света…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
