Dec 21, 2006, 7:47 AM

Като светулки белите снежинки

  Poetry
988 0 13
Като свекулки белите снежинки,
под уличната лампа светят,
танцуващи и лекокрили...
по тротоара бавно кацат.
Ще го покрият с белотата си,
до утрото ще го застелят.
Децата ще ги вземат в шепите си,
и весело снежинките ще пеят.
Със звън на сребърни сияния,
небето ще огрее по земята,
във ангелските песни и мечтания,
oт нежност, зимата ще е красива. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...