Като в приказка
Е, хайде, стига вече сме говорили.
Понякога е нужна тишината.
Какво делим, защо изобщо спориме?
Превърна ме от близка... в непозната.
Очаквах те да дойдеш, не го крия.
Но времето превърна във безкрайност
(Наляла съм си, да. Отдавна пия.)
това за мен е вече... обичайност.
Сега и за последно ще попитам:
защо чрез мен се мъчиш да възкръсваш?
Аз свикнах и сама да се напивам.
Нахлу неканен тук, да ме прекъсваш.
Изглеждаш ми несигурен. Защо ли?
Какво те прави толкова потаен?
Заслушай се в сърцето, то те моли.
Животът е един, не е безкраен.
Е, хайде, събуди се, не сме в приказка.
И няма ги героите усмихнати.
Вълшебни думи, сбъдващи се сънища.
Това са отживелици... отминали.
Не съм за теб. Звучи ли ти банално?
Понякога мълча... сега говоря.
(От сладката любов ми е безсолно).
И нямам сили вече... да се боря.
Откъслечно те чувам. Изкрещи го.
Страхуваш се, че днес ще ме намразиш?
Не ми е чуждо, хайде, повтори го.
Преди да тръгнеш, знам, ще ме погалиш.
Очите ми са сухи... за последно.
Недей и ти да плачеш, че се свиква...
Върви да търсиш своята принцеса
в каляска... непревръщаща се в тиква.
© Кремена Стоева All rights reserved.
