Кажи ми всичко
КАЖИ МИ ВСИЧКО
Не позволявай тишината
да се превръща в постамент.
Остана ли си непозната –
да стигнеш няма път към мен.
Речи болезнените думи.
И после топлите кажи.
Мълчанието помежду ни
е дом за хиляди лъжи.
Връхлитат смръзналите врани
взривяват с крясъци нощта
и ни затрупват неразбрани
неизмълвените неща.
Стихът остава недописан –
с вкуса си блудкав и горчив,
И честата в живота липса
все по-натрапчиво личи.
А думичката само дъх е –
и тя е жажда за живот.
Но изворът, ако пресъхне,
как любовта би дала плод?
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
