Казвам се ноември
Казвам се ноември и тъгата,
вятър шарен тайничко довя,
от листа съшивам пак дъгата,
но преди да свърша заваля.
Казвам се ноември и съм нежна,
топла, хладна...Слънце и слана.
Зима. Като смърт е неизбежна,
тъпа болка в мойте колена.
Казвам се ноември, крия лято,
циганско. Един, едничък ден.
Кротко пак присядам на земята,
слънчев лъч, в косите ми пленен,
ще ви топли, ще ви свети в здрача,
щом снегът отново завали.
Казвам се ноември и не плача!
Cилните жени не ги боли!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
