Казват ми "Деница"
Не знам коя съм. Викат ми "Деница."
Но всъщност аз не помня как се казвам.
От полети, убийствени за птиците,
душата ми си плюе още в пазвата.
Отрича се да има възраст, име.
Бунтува се, че не е двайсет грама.
А аз не знам коя съм. Но боли ме.
И, Господи, защо, защо... те няма?
Научих се да падам. Как да стана?
Защото не умирам ли живея?
Обесих тишината с мелодрама.
Дали ще стана от глупачка, фея?
Люлея се сред хорската омраза.
В очите ми съм черно-бяла скица.
За себе си не зная как се казвам.
А другите ми викайте "Деница".
© Деница Гарелова All rights reserved.
