Под гордата снага на Тумба
виши корона, ствол - кинжал,
но в болен мозък нечий хрумна
да реже кестена, без жал.
С широка сянка той затулял
градинската котловина,
че садил круша, слива, дюля,
но липсвала им светлина.
И казвам му: човече Божи,
къде си тръгнал с тоз топор?
Недей съдбата ни тревожи -
за всеки има син простор...
А от растежите, полека,
през цвят, пчела, до плод узрял,
дървото тук, от памтивека
животът наш осмисля цял.
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
