Sep 19, 2013, 2:18 AM

Килограм любов

  Poetry » Other
1.1K 0 7
Разплака ме и се разтворих
в един неповторим летеж,
на малки клетки и на спори
и атоми с един строеж.

Снегът завива тишината
и скрива я, за да мълчи.
Превръща я в звезди и вятър,
 а в твоите добри очи

се крият килограми нежност,
измерени с любов до грам,
една вселена от надежда -
за другото – едва ли знам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...