Клада за поетите
КЛАДА ЗА ПОЕТИТЕ
І
Съберете всички клони,
натежали от метафори,
донесете сухите треви,
огньовете,
приживе опалвали очите им,
изберете хълм висок,
където техният приятел вятърът
пламъка ще разлютява.
Изчакайте до свечеряване звездите,
не забравяйте
и още залеза, докато надзърта
зад последната черта,
стъкмете кладата
и завържете ги с въжетата на любовта,
които цял живот са плели.
ІІ
Накажете ги
и изпълнете тяхната рецепта -
нека пламъкът огьва се под тях,
косите им да пукат като троскот.
Един от вас да грабне арфата
и звукът като елей да се излива в огьня.
Сторете го без гняв, без ярост,
сред толкоз аромат и багри.
Това е звездният ви миг -
по лицето на справедливостта
немислимо е да има сянка.
© Константин Делов All rights reserved.
