Клетка на нощта
Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра.
Как жаден съм!... С набръчкано лице.
Ожънат, нажажен като омара.
Чуй стъпките на босото сърце!
Изпей ме в нощ! От жито съм изплетен.
Горещ! Налят във кехлибарен грозд.
Но дъжд дори не съм опитвал летен.
Избра ме Богородичния пост..."
Погледна към небесните простори.
Да ме посипе с огън от жарта.
И страстите в решетки да затвори.
Но птица бях! Не клетка на нощта.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
