Клетва
Клетва.
Обичам те във утринни роси,
поръсили зелените морави,
и слънцето във облак – изпари,
а после го изплаче в някой залез..
Обичам те по обед – озарена,
очите ти блестят като мъниста,
от твоя чар, с дъга са оцветени,
света е бял, защото се усмихваш..
Обичам те по здрач, на късна вечер,
ръцете ти ме галят до студено,
в изтръпващо – горещо, ме облече,
с целувките от устни, полудели..
Обичам те и нощем. Да се любим!
Прозореца – отворен, за да свети,
една пътека, от лъча ни – лунен,
звездите се срамуват, и не пречат..
Обичам те във три. След полунощ.
Събуждам се така, за да те гледам,
ухаеш ми на пролетен разкош,
от влажна топлина, задоволена...
Обичам те със сутрешно кафе,
и твоята разсеяна цигара,
и погледа ти – още замъглен,
от страстите на твоята жарава..
Обичам те, когато се обличаш,
а аз седя и просто съзерцавам-
красива. Гола. Нелогична.
Утихнала. Възбудена. И побесняла...
Обичам те, такава те обичам!
Каквато си. Ти – целия ми свят!
Сега без теб потайно ще надничам,
в очакване на твойта благодат...
И после. После пак ще те обичам,
до края. След живота. И отново.
За теб принадлежа. И ти се вричам.
Кълна се в теб. Във Дявола. И в Бога!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
15.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
